Гледах в безкрайността, където прехвърчаха птиците, как се снишаваха самолетите, как забавят автобусите, как пристигат и си отиват хората.
Не се бях замисляла никога за мястото, където можеш да се чувстваш най-тъжен, но и най-щастлив. Днес това място беше Ада за едни и Рая за други. Днес съзерцавах със замечтан поглед и си мислех: “Колко магия има в това място”. В очите на хората се четяха чувства, силни, искрени, дълбоки. За кратко време те не бяха “маса”, не бяха “някои си”, а бяха “нещо”. Не бяха безлични, напротив- имаха толкова силно изразени лица, толкова силно изразени емоции, толкова запомнящи се очи, пълни с болка, любов, щастие, надежда, нетърпение, сълзи..Мислех си как бих стояла с часове там, за да наблюдавам всичко случващо се, хората, чувствата. Изпълних се с надежда и не спирах да се възхищавам на “лицата”. Изведнъж се почувствах вдъхновена, обнадеждена, пълна с вяра и щастие, “Хората още обичат! Хората могат да плачат! Хората са хора?!” …. Усмивки…. за “Здравей”, целувки за “Сбогом”, прикрити болки за “Довиждане ” … и всичко това на едно място… Мислех си, че лекият зимен ветрец отива на картината от “шарени лица”, студа не пречеше на топлите им чувсвтва…..
– Здравей! - каза някой … (Обърнах се)
……*Усмивка *.. за:
-Здравей!!!
……..*Целувка* за …:
-Край на “Сбогом!”
……*Поглед* за :
—Обичам те, любов! …
На това място някога едно момиче почувства мъртвата болка на раздялата.Някога тя прикри тази болка и каза “Довиждане” . Днес на Гарата вече нямаше никой, всичко бе спокойно, като в сън. Днес момичето забрави болката и каза “Здравей”, както бе мечтала дълго време.
Беше тъмно, тихо, снежно….Нямаше никой….Само два влюбени силуета завиваха зад ъгъла, заедно…завинаги!
Какво ли не бих дала да поправя непоправимите си грешки. Как искам да мога! Да го направя!
Липсва ми стария ми живот, старите ми приятели, старото ежедневие, старото АЗ.
Стари ми приятелю,
аз не съм те забравила, не съм изтрила от паметта си теб и действията, с които те отдалечих от себе си. Съжалявам за това, което бях, съжалявам за това, което съм, съжалявам за това, че няма да бъда….повече твой приятел, твоя сродна душа…Съжалявам, че те принудих да вземеш решението един ден да те нарека “стари” приятелю. Извинявай, че не продължих напред, ще ми се да можех, но не мога.
Надявам се да си щаствлив, приятелю. Надявам се да ме помниш с добро, въпреки висчко, в името на дългите нощи, в които не спахме, за да си говорим за нашите малки големи проблеми….В името на прекрасните слънчеви моменти, които прекарвахме неразделни, зима и лете. Надявам се да ти липсвам, както ти на мен. Надявам се да си ми простил, въпреки, че не го показваш…
Нека в живота ти има по-добри хора, нека има повече усмивки и безброй “приятелски” моменти…защото сега разбрах какво съм загубила и всичко, което искам е да го върна….Съжалявам, стари ….нечий приятелю.
Искам… Искам понякога да живея във някой филм, искам да бъда някой друг, искам да живея различно. Случва се, когато ежедневието ме смазва, еднообразието ме замайва и не ми остава нищо друго освен да се самозалъгвам като гледам филм след филм и “живея” “живота” на някой герой. Хората казват, че едва ли не, не трябва да искаш да бъдеш някой друг, но не знам кое е по зле- да останеш в рамките на “себе си” или да изгубиш представа за реланост и граници и да бъдеш това, което искаш да бъдеш. Защото не винаги можеш да бъдеш такъв, какъвто мечтаеш, по една или друга причина.
Да, хубаво е да се чувстваш различно/ различен, но все някога те “удрят с мокрия парцал” и ето, че в огледалото пак е твоят “ограничен” образ. Хмм… май ще е по-добре да си напиша мой си сценарии и да участвам в моя филм… В крайна сметка това е пътят към намирането на себе си- игрането на различни роли, където всичко е под твой контрол, в собствения ти филм. Там ще бъдеш някой..когото/какъвто поискаш и пак ще си останеш ТИ. Сигурно това имат предвид ХОРАТА (казвайки “Бъди себе си и никой друг!”).
И все пак, не винаги ще искаме да бъдем себе си. И когато се почувстваме така, значи е време да пренапишем сценария си отново…да започнем отначало, да бъдем тези, които искаме да бъдем…себе си и не само
Честита Нова Година, читатели! Напоследък не съм много редовна, но позволете да се оправдая с хубавите емоции, които ме опияниха и чак сега изтрезнях от тях.
Та желая ви всичко, което мечтаете да стане реалност, желая ви много успехи и красиви мигове, незабравими преживявания и естествено здраве, което е пътя към щастието, и любов, която да “свети в тъмното “и да ви топли в студените нощи
Така…след като изказах своите пожелания към вас, нека обърна нещата към себе си (колко самовлюбено, а?)
В навечерието на Новата година човек прави равносметки, които общо взето се базират на хубавите спомени, рядко на лошите. Естествено, в еуфорията забравих реалността и загърбих лошото. Както писах и по-рано коледните празници ни дават светлинка само за малко, и когато тя изчезне настъпва пак объркващ мрак. Ето че и моят мрак настъпи. Днес сутринта се събудих, изчистихме с моите приятели кочината, която бяхме сътворили миналата вечер…след това почивах в приятна компания, отидох на кино …и ето, че в края на деня , като гръм от ясно небе, дойде и моят мрак. Няма начин, хубавото е като свещ- красиво е, топли, дарява светлина, уют….и когато се стопи свещта-НОЩ, мрак. Явно въпреки че 2009г. си замина, миналото няма никога да си тръгне. Ще ми се да кажа “Нова година, ново начало”, но уви, това е само израз, който ползват оптимистите. Ще ми се гърма на шампанското да изтриваше грешките ни, но това би станало само в приказен свят, не и в нашия. И всички тези размишления ме доведоха до мисълта, че всъщност приятели няма…има само една единствена сродна душа, на която можеш да разчиташ и може би да дадеш титлата “приятел”. Сигурно е странно как от всеобщи приказки ме докараха до тази мисъл, но едва ли някой го интересува кой знае колко….важното е всеки да извади поука за себе си и да не се отчайва, защото приказките, в които живеем ги определяме ние, хората, на които се доверяваме също ги определяме ние….Вярвам, че всичко, което се случва е за добро.Както казва Стив Джобс в една своя реч “Не можем да свържем точките, гледайки напред, можем да ги свържем единсвтено, гледайки назад, в миналото”(простете, че не цитирам точно, но смисала е същия). Вярвам, че след години гледайки назад, всичко, което ни е съкрушавало, всичко, което ни е наранявало, всичко, което ни е мъчило, ще има положителна следа в живота ни.
Честита Нова Година….съжалявам ако съм развалила нечие настроение, но живота е такъв, какъвто е
Толкова е хубаво навън, когато погледна през прозореца. А вкъщи е топло и уюутно, светло, украсено. Обичам да бъда навън, когато вали и да се чувствам част от тази магия. Сякаш земята слага бялата покривка за да приветства светлия празник, сякаш слага една приказна маска , която да скрие реалността и да я се пречисти от мрака. Толкова е хубаво- заскрежените прозорци, на които зимата рисува своите легенди, снежинките, които нежно галят зачервените ни бузки….Но някак въпреки това част от мен мечтае за слънцето, за лятото. Безгрижното и усмихнато лято, пълно с луди преживявания и разноцветни хора… Сякаш Коледа е един кратък миг, който ти дава топлина, но след този миг остава само студа и сивотата….а аз просто искам тази топлина и светлина да останат завинаги … но в крайна сметка това не зависи от сезона или времето…а от нас. Топлина има, когато има любов, светлина-когато има надежда, уют- когато сме с любимите хора….Така че обичайте се и не само по празниците. Правете жестове, не чакайте Дядо Коледа да ги направи…защото всичко зависи от самите нас…
Нали ги знаете тези моменти, в които искате да направите нещо много силно, но ви е страх от провал или просто не сте достатъчно смел/а за да предприемете действие. Хмм…точно в такава ситуация съм сега- предстоят ми толкова важни неща, от които зависи живота ми , а аз си правя експерименти и нито един не довършвам до края. Но днес наистина се надъхах да реализирам една идея и с помоща на верен приятел мисля, че ще се справя. Наистина ме е страх да се впусна в това, много е рисковано, защото много се изисква от мен, а аз не съм сигурна дали мога да го дам от себе си…но желанието, надявам се, ще подсили ентусиазма ми и ще се старая с пълна пара за да постигна целта си. Все някога трябва да поемем отговорност и да се изправим пред страха си от провала…иначе ще живеем без провал, но и без успех… Пък и кой е казал, че ако не рискуваме пак няма да се провалим…Всъщност най-големия провал е да се откажеш от себе си , от мечтите си…от това да бъдеш НЯКОЙ….
Така че стискайте палци да не загубя надежда и да не си остана НИКОЙ…Но вярвам,че най-накрая намерих вдъхновение и надежда, пък и оптимизма ми нараства…
Не мога да имам пространство в интернет, място за изява и да не споделя пристрастеността си към Роби Уилямс…На такава вълна съм просто. Пък и този глас не може да се пренебрегне току-така….така че насладете му се
P.S: Поздрав за всички, които чувстват, които мечтаят, които ценят красивото, които обичат музиката…и за всички, на които държа, те си знаят кои са
го време.
Recent Comments