Сигурно на всеки се случва да не знае кое е правилно и кое не. Дори и да знае, някак си, не ни се ще да направим правилното, ами нещо друго. Стархуваме се да не бъдем съдени за това, че сме избрали грешната посока…Обаче кой е толкова всевисш, че да знае за теб кое е най-правнилото нещо.
Дълго размишлявам по тази тема напоследък. Когато имам да решавам нещо и не знам как да постъпя…двоумя се…и все питам някой друг…Все едно пък той е по-добър от мен и знае. Дали?! Дали хората, които според нас са обективни и мислят рационално, са средството, което ще ни помага да управляваме живота си?Май не си струва риска,а?
Тогава се сещам, че всъщност не винаги да постъпиш е правилно . Има логика нали? И все пак решенията са трудно нещо, още повече, че когато си личност и защитаваш своите позиции, хората (хората, тип стадо, ако ме разбирате) не могат да те уважат, да не става въпрос за разбиране. Такива “коне с капаци” трябва да се държат на безопастно разстояние, казвам ви :Р
Както и да е…Мойте вечни размишления няма да свършат скоро, но в един филм чух нещо доста полезно и то беше нещо от сорта -> “Всички се страхуваме. А не бива да се страхуваме от нещо, което няма лице пред нас… Защото в противен случай бихме могли да се борим срещу него…” (не е точен цитат, но смисъла е горе долу запазен). Е, извода за мен беше кръсноречив: Нека се страхувам, но нека също да бъда смела и да постъпвам както сметна за добре. И нека не жертвам идентичността си…Остава само да сложа лице/маска на страха и да се боря с него. От това мога само да спечеля, дори на първи поглед да съм загубила, защото вярвам, че няма нещо, което да се случва без причина….дори най-лошото !
Recent Comments