Слънчеви вълнения

Голям е облакът над планините черно-бели,

гасне пламъкът на цветето във мене,

бистри са водите посивели

и вятъра свободен търси само мене

И небето приплаква на актьорската ми роля,

и сърцето пламенно изгаснало в неволя.

Търси пясъкът удавническа участ

и морето не е води и сол, ами цял ужас.

Щеше ми се корабът да беше кораб,

на мечти обширни и широки взори.

И жадувах във небето сиьо-кръгозора,

и страхувах се от лицата хладни от умора.