…Сякаш някои хора в живота ми са като Троянският кон- влизат в него(живота) и го убиват бавно и унизително…мъчително, почвайки отвътре и продължавайки навън. Първо “удър” бива нанесен в сърцето на “крепостта”, после следва всичко друго, духовно, носещо ми вяра и съзнание…и това, в крайна сметка, чисто стратегически, води до пълна външна и вътрешна разруха.
И пак съм камък, като крепост, разказваща за легендите за сринатите основи, за убитите надежди, за студеното сърце, са безмилостния враг-приятел.
И пак съм аз….и пак е студ, и пак съм само “туристическа атракция” за някой “чужденец”, който се възхищава на останките, на “красотата” от миналото, на най-болезнената епоха на съществуванието ми….И той отново си взима спомен от мен….и ме ограбва…
“Същият разрушител като другите…”
И пак съм аз
и отново
бях аз.
…но вече не съм
само АЗ
… и камък..студен
вековен
СЪМ!
Как там у вас с погодой? Давно не писали