Такаааа, съжалявам за мъртвилото, настъпило в блога в последно време.
Смятам да поправя тази грешка!
Знаете, че няма как да се пише, когато няма желание. А това става, когато няма какво да се сподели, поради ….скуката.
Е, скука, ама не 
Уж ми е скучно, но като се замисля ми става толкова интересно! хаха
Не мога да повярвам докъде ме докара живота, просто е невероятно, че получих втори шанс, втори живот.
Нека бъда по-точна:
Помните, че в един доста по- стар пост писах, че ще направя нещо, от което ме е страх, защото не съм сигурна в себе си. Споменах, че един верен приятел ме убеди да рискувам и ми помогна с всичко, с което можа. Е, да….стана каквото стана…. Сега, благодарение на Кристина и на нейната безусловна подкрепа и помощ, аз съм един от най-щастливите хора.
Никога не съм вярвала, че ще имам шанс да уча в чужбина. Просто звучи прекалено страшно и трудно. Но сега имам и пример, и стимул. Един студен зимен ден Кристина ме накара да си пусна документите и ето, че дори и в последния момент, аз рискувах. И като всяко нещо, направено “ей така, да пробваш” , бях приета в най-желания от мен университет, в най-желаната специалност!
Сега имам всичко, за което мога да мечтая и не искам този момент да свършва, но дори и да свърши, един н
ов живот започва. Да, страх ме е, но кой не се страхува от неизветното?! Най- важното е, че мога да бъда която си поскам, каквато си поискам…
И днес, говорейки си с Кристина (която вече започна “на чисто”), осъзнах, че живота може да бъде много жесток, много труден, но също така, и че когато човек заслужава да бъде шаствлив, винаги му се дава шанс да преднапише сценария на живота си и да превърне личната драма в романтична комедия
Благодаря на хората, които ме насърчиха да рискувам и застанаха зад гърба ми и помогнаха да бъдат сбъднати мечтите ми! Те си знаят кои са :*
Recent Comments