май 12
Думи неизказани мълчат
в болка, пронпита от мечти
и белези от минало личат
в очите ни като сълзи.
В настоящето без смисъл е било
миналото, властващо сега,
минало във бъдещето, скрито и само,
в бъдеще, без връщане назад.
И днес лицата тъжни са по етикет,
поднасяме увяхнали цветя (в букет)
и казваме си: “Липсваш ми сега!”,
а отвътре викаме : “Лъжа, лъжа!”
Измамна ще да е тъгата
във вашите очи.
Измамна бе и обичта ви
в тежките ми дни.
Но в мен лъжата не живее,
единствено миналото ме боли,
защото бъдещето ще изтлее
в живот, забравен от мечти!
Recent Comments