<3

Без категория 1 Comment »

Любов?

Неее, тази дума не стига. Никога не е била достатъчно описателна за да изразя емоциите в себе си.

40989_1465564532236_1627202059_1094685_7452602_n

Понякога се ядосвам до пръсване, поради невъзможността да покажа колко много значиш за мен.

Нищо…Аз знам, че Ти знаеш. Ти също знаеш, че аз виждам. Виждам чувствата, нежността, обичта не само в погледа ти, не само в прегръдките ти…а във всеки жест, във всяко твое вдишване, във всяка твоя дума или мимика.

Обичам да мълчим. Тогава казваме най-много! Тихо е, но сърцата ни крещят “Обичам те”, но на техният тайнствен език- без думи… “туп-туп—туп-туп….” Мелодията се слива със сладкия привкус на нежността. И тогава целият свят сме ние самите!

Знаеш ли? Много болезнени километри, празни часове, мъчителни минути е имало между нас. Но всеки един изстрадан такъв миг ме е правил по-силна и ме е убеждавал, че наистина Ти си Човекът, с когото мечтая да мълча…да бъда!

Чакаме те тук, аз и моето сърце, което всяка секунда крещи все по-силно и по-силно:

“Туп-туп….Туп-Туп!”

Да преоткриеш, опознаеш и обикнеш себе си…

Без категория 1 Comment »

Всяка една мисъл тук е изградена на базата на ценни уроци, които не научих сама. Всичко дължа на ЛТЛ ( http://www.livetolift.com/ ).  Прочетете. Помислете. Научете и вие:

Интересно е как в забързаното ежедневие хората забравяме да обърнем внимание именно на себе си. Оплетени в работа, срещи, проблеми и тн., ние забелязваме основно негативното и се чудим на кого да звъннем по теsuperdrinks3лефона, за да се видим с него и да му се оплачем, например.

И да. Ставаме сутрин, мием зъбите машинално. Едни закусваме, други пием кафе, трети: и 2те, четвърти: нито едното. После работа, скука, учене, шляене.

Не казвам, че в ежедневието има само лоши събития. Напротив- има много хубави такива, но ние сме забравили да ги забележим. Искаме ли да ги видим? Сигурно да.

Питате се как да го направите? Моят извод е, че не можем да видим красотата навън, докато не започнем да я виждаме вътре в себе си. Първо е нужно да се опознаем, да се усетим, да заживеем в мир с тялото си. Да се обикнем. Да преоткрием чистата си същност. Да променим това, което не харесваме и да намерим нови качества, които да ни правят все по-силни, здрави (физически и ментално), щастливи.

Като начало нека махнем страха. Той ни изяжда отвътре. Озлобява ни и ни прави слаби “мишки”, свиращи се в дупките на живота. Както всички знаем- в дупките светлина почти няма, пък и трудно се излиза оттам. Извод: не бъди мишка, излез от дупката!

Нека погледнем в себе си. Какво обичаме в характера си, какво не харесваме. След като сме наясно какво искаме от нас, тогава може евентуално да се замислим какво искаме от света около нас. Но осъзнаем ли, достигнем ли до вътрешния баланс и щастие, почти съм убедена, че няма да имате изисквания към света. Той ще е достатъчно добър, защото вие ще сте достатъчно силни, свободни, уравновесени, уверени че да устоявате на всякакви условия.

Спортувайте! Дали ще превъзмогнете агресията, злобата, натоварването, депресията…все положително ще ви се отрази. Тренирайте за дабъдете здрави, по-силни, по-активни, по-свежи. Вярвате или не, това е един от най-добрите начини да достигнете до баланса между тялото и духа.  Тук става въпрос за един друг кантар-везна:  Тялото се чувства добре=добър душевен баланс. Оттам вече следват други позитиви, които са индивидуални за всеки.

Грижейки се за тялото и ума си, е хубаво да се има предвид и храненето. Едва ли без да се храните правилно, качествено, тренировките ще вървят добре. Това е само 1 пример. Следователно: ако ще се грижите за себе си, правете го до край!  (Тъй като все още не мисля, че съм пример относно храненето ще се въздържа от по-обемен коментар. Следва продължение обаче=))

Правете промени! Пребоядисайте стаята, сменете някоя друга дрешка в гаредероба, пробвайте нови, смели шантави комбинации. Експериментирайте! Запознайте се с нови хора, опознайте ги. Пътувайте. Обичайте повече, не мразете. Ако сте наистина в мир със себе си, омразата ще ви се стори безсмислено чувство, пошло и низко.

Бих могла да дам много съвети, акъл и тн. Истината е обаче, че всеки може да ти ги/го дава.  За съжаление никой не може да го направи вместо вас. Никой не може да оправи живота ви, нито да ви накара да се усмихнете. Ако се усмихвате- това главно го дължите на себе си. Ако сте щастливи- такива сте, защото сте опознали себе си, тялото си и сте извлекли най-хубавото от същността си и света около вас.

Всички тези ценни уроци получих, благодарение на страхотните хора от ЛТЛ.  Те не само променят навици и фигури, но и цели животи.

Позволявам си да ползвам усвоените знания, за да се опитам да продължа и “пласирам” тяхното добро дело.

Благодаря ви, хора! Все така напред и нагоре! =)

Да хапнем от себе си?

Без категория No Comments »

‘Една хапка за мама. Една за тати? Айде още една за баба и дядо!’…

Толкова много за толкова много. Все даваш. Все правиш компромиси. А замислял ли си се, че понякога правиш толкова много саможертви, че накрая не остава нищо, което би могъл да дадеш?

Изчерпан. Няма сили, няма състрадание, няма съчувствие и няма думи. Хапка усмивки за другите, залче компроомис, резанче от душата ти…а другият просто консумира, поглъща като булимик и после го изхвърля. А ти си похабен.gingerbread man bite

Къде е смисъла се запитах тези дни? Аз лично виждам такъв, а ми се ще да не виждах. По-лесно е. Пък и не ми харесва да бъда като геврек- с дупка по средата, без сърце(вина). Но пък кой ти гарантира, че ако си цяла питка няма да бъдеш разяден? Един ден ще бъдеш- и ти имаш срок на годност. Но на кого ще си подарил нещичко? Кой ще си нахранил със топлината от себе си? Какъв ще да е смисълът да се опазиш цял?

Всички тези въпроси доведоха до на извод. Лично за мен си: нека даваме, нека позволим да си хапват от нас. Но нека не бъдем калорични, нека не караме хората да бъдат булимици и да се страхуват от нас. Нека бъдем умерени в това, което подаряваме и в това, което съхраняваме. Нека първо опознаваме другите и след като се уверим, че техните души са отворени за нас-тогава да откъснем сами късчето от себе си и го споделим заедно.

Умерена диета, за запазване на душата и за подобряване на същността ни.

Успех!

Faith

Без категория 1 Comment »

Иска ми се да кажа толкова много на света отвън. Ще ми се да можех да кажа на хората колко щастливи са всъщност, а не го виждат.

Просто днес всичко изглежда различно, знаеш ли? Няма да те убеждавам…казвам ти. Ти ако искаш вярвай. Нали смисъла е именно в това- да вярваш.

Аз вярвам. За мен всеки ден е различен, защото има надежда. Днес може би е облачно, ветровито, сиво и отегчително, но 3305587108_23a33851c8_z1вярвам, че утре ще бъде с един градус по-топло, с един лъч по-светло, с един дъх по-свежо. И така всеки ден…Ще дойде лято после. Не само навън, ами и във теб. Това лято няма да те напусне, като сезонът навън….стига да вярваш.

Търся си ключа към душата ми. Ще го намеря ръждясал в някой скрин. И преди да изгние и да се разяде от влагата на болката ми ще откюча себе си, ще отключа съзнанието си и ще извадя напоените стари пергаменти на страданието, размазани и разкъсани от саморазрухата, разказващи приказка за злото. Ще ги погледна и ще се усмихна.

Празно….душата е свободна да избере пътя си сама. Ще взема лятото създадено от вярата и ще го положа на наранения червен балдахин в душата ми, внимателно ще разстеля всеки слънчев лъч по това озарено кътче рай….и ще заключа щастието завинаги във себе си. Ще съхраня топлотата, уюта и светлината, вярата. Ключа не ще ми трябва повече. Сякаш съдбата ще да е чакала точно това да се случи….след което той просто ще изчезне в тъмата, ще се слее със земята. Мисията му е изпълнена. Сега остава аз да изпълня своята- да бъда щастлива, да бъда обичана, да бъда истинска, да бъда свободна, да бъда всичко, което поискам, защото ВЯРВАМ!

„А света?” ще попитате вие. Ами света е различен всеки ден. А какво по прекрасно от това да има нещичко различно, на което да се радваме, което да се учим да обичаме….Избора винаги е наш…дали да си си враг или най- добър приятел.

И в двата случая- Вярата е изхода!

!

Без категория No Comments »

Желанието да се измъкнеш от затвора е силно. А желанието да се изтръгнеш от себе си е още по-желано. А въздуха тук е някак си тежък, влажен, студен, пронизващ, сковаващ…задушаващ. Тук ти сам си си враг, ти се унищожаваш бавно и сигурно. Твоето проклятие се стеле в душата и разяжда Твоят живот. Не чувастваш, само се страхуваш, но не можеш да спреш заразата- тя се разпростира в кръвта, плиска се тържествено по вените и с насмешка убива живота в теб. Страх те е да помислиш за щастието дори. То е така далечно, че за теб е вече само дума, дори не е и спомен. За да бъде спомен, трябва да помниш поне малко какво е да усетиш радост…но не, ти не го залужаваш, само се унищожаваш и не можеш да кажеш стоп. Не го заслужаваш!!! Ти си причини това- защо трябва да си достоен за нещо красиво, като ти самия си грозен, ти си врага, ти си злото, ти си отровата, ти си тъгата, и влагата, и затвора.

Когато слънцето навън ме обсипе с лъчите си чувствам болка. Толкова е силна, че чак невъзможна. Някак си напомня на едно време, когато светът беше бял, беше просто такъв какъвто е за другите. Слънцето ми е чуждо, защото аз го отрекох. И сега не го заслужавам. То е една лъжлива надежда за един лъжец, за един крадец на животи, за един съсипник, за един нещастник, за един болен от себе си.

Прокажения прашен ъгъл на стаята се озари с лъч…Дали този лъч ще да е спасение или поредната подигравка на съдбата?

На по чаша кафе

Без категория 1 Comment »

Здравей, приятелко

Искам да споделя със теб радостта от живота си, искам да споделя усмивките и вдъхновението.

Иска ми се в този така НЕперфектен свят да имам перфектния следобед: чаша топло кафе с мляко и канела и теб, приятелко…

Липсваш ми много, също и твоят вечен оптимизъм, който ме зарежда с надежда.

Искам да ти разкажа толкова много неща. Искам да  ми покажеш света ти, да ти покажа света си! Защото той е прекрасен сега, благодарение на теб. Нали знаеш, защото си “светулка” :Р.  Много малко хора са нужни за да си щастлив и ти си един такъв човек за мен…и винаги ще бъдеш, независимо къде съм.

Каквото и да става, в ранния следобед на слънчевия ден аз ще чакам, с чаша, пълна ароматно кафе и ще слушам тихо, а ти разказвай… После чуй във тишината мен, мойта приказка….

Ако ти липсвам, ела на по чаша кафе, когато си тъжна, когато имаш нужда да споделиш. Когато си щастлива, когато просто искаш да се насладиш на живота.

cup-of-coffee3

Аз винаги ще съм там, където си и ти!

Ела на по чаша кафе! Аз ще чакам във вечността …

Материя

Без категория No Comments »

Я! Отваряш боузъра и благословиш този, който е създал интернета, който е проектирал компютъра… Въобще убийците на скуката са ти любоимци.

Като дете доста играех навън, дори си стоях ей така просто, защото телевизията не беше точно 24/7. Беше доста интересно. Може да се каже, че не съм домошар, напротив. Но какво се промени, че все повече започнах да се забавлявам вкъщи отколкото навън. Ами компютъра се случи, телевизора, нета, удобните канапета…Оказва се, че малките удобства променят човека, но също така понякога му отнемат и човешкото, първичното, красивото. Много по-лесно е да  гледаш телевизия, отколкото да потърсиш себе си. Че защо ти е да се откриваш, нали пак си живееш добре?

Един приятел ми каза: “Това, което търси човек не може да се види с очите, защото стои зад тях, а именно да откриеш себе си. “01_material

Вижадаме надалече, в бъдещето, там са целите ни, но те се лутат в материалното, погледа ни се примрежва от безкрайните цели, безкрайните залъгалки за душата, която не може да се успокои защото не може да намери същественото. Всичко е така закодирано в нас, но ние отказваме да бъдем първични, защото не е модерно, защото е глупаво, защото е лигаво, защото е загуба на време…. Но за какво ти е време, когато си спрял да се развиваш отдавна, защото те е страх да изстрадаш себе си, да намериш себе си, да живееш в материалното като независима, свободна материя.

Не си просто човек, но какво ли знам аз?

Знам едно: аз съм загубена в материалното, но още съм материя….

Sunny afternoon

Без категория No Comments »

Такаааа, съжалявам за мъртвилото, настъпило в блога в последно време.
Смятам да поправя тази грешка!

Знаете, че няма как да се пише, когато няма желание. А това става, когато няма какво да се сподели, поради ….скуката.

Е, скука, ама не :)
Уж ми е скучно, но като се замисля ми става толкова интересно! хаха
Не мога да повярвам докъде ме докара живота, просто е невероятно, че получих втори шанс, втори живот.
Нека бъда по-точна:
Помните, че в един доста по- стар пост писах, че ще направя нещо, от което ме е страх, защото не съм сигурна в себе си. Споменах, че един верен приятел ме убеди да рискувам и ми помогна с всичко, с което можа. Е, да….стана каквото стана…. Сега, благодарение на Кристина и на нейната безусловна подкрепа и помощ, аз съм един от най-щастливите хора.
Никога не съм вярвала, че ще имам шанс да уча в чужбина. Просто звучи прекалено страшно и трудно. Но сега имам и пример, и стимул. Един студен зимен ден Кристина ме накара да си пусна документите и ето, че дори и в последния момент, аз рискувах. И като всяко нещо, направено “ей така, да пробваш” , бях приета в най-желания от мен университет, в най-желаната специалност!
Сега имам всичко, за което мога да мечтая и не искам този момент да свършва, но дори и да свърши, един нpicture-friendsdfов живот започва. Да, страх ме е, но кой не се страхува от неизветното?! Най- важното е, че мога да бъда която си поскам, каквато си поискам…
И днес, говорейки си с Кристина (която вече започна “на чисто”), осъзнах, че живота може да бъде много жесток, много труден, но също така, и че когато човек заслужава да бъде шаствлив, винаги му се дава шанс да преднапише сценария на живота си и да превърне личната драма в романтична комедия :)

Благодаря на хората, които ме насърчиха да рискувам и застанаха зад гърба ми и помогнаха да бъдат сбъднати мечтите ми! Те си знаят кои са :*

Недоизказано

Без категория No Comments »

Думи неизказани мълчат
в болка, пронпита от мечти
и белези от минало личатbaloons
в очите ни като сълзи.

В настоящето без смисъл е било
миналото, властващо сега,
минало във бъдещето, скрито и само,
в бъдеще, без връщане назад.

И днес лицата тъжни са по етикет,
поднасяме увяхнали цветя (в букет)
и казваме си: “Липсваш ми сега!”,
а отвътре викаме : “Лъжа, лъжа!”

Измамна ще да е тъгата
във вашите очи.
Измамна бе и обичта ви
в тежките ми дни.
Но в мен лъжата не живее,
единствено миналото ме боли,
защото бъдещето ще изтлее
в живот, забравен от мечти!

My music lately

Без категория 1 Comment »

Здравейте! В последно време нямам много време за блога, за което съжалявам. Така е около матурите…

Е, не само това правя всеки ден. Например едно от главните неща, което правя е да слушам музика :)

Тази седмица попаднах на две групи, които ми напълниха душата и ежедневието: Egypt Central и Dead by April (благодарности на Гог, който ме “светна” за последната)

Ето любимите ми песни от тези групи:

Wordpress Themes Design by NattyWP Wordpress Themes.
Images by desEXign.